четвъртък, 18 януари 2018 г.

Пълнен патладжан с риба тон



Продукти за 2 порции
2 патладжана (350 - 400 г)
200 г консерва риба тон в собствен сос
1 яйце
1 с. л. галета
1 скилидка чесън
магданоз
3 ч. л. зехтин
сол и черен пипер на вкус
по желание – парче марков, парче целина; кашкавал за поръсване.

Приготвяне
Измитите патладжани се разрязват по дължина на две половинки. Издълбават се. Всичко се посолява и се оставя за 30-40 минути. След това се изплаква обилно с вода и се поставя за 15-20 минути в дълбок съд с вода, за да се обезсоли.
Рибата се отцежда от соса и се намачква. Прибавят се яйцето, галетата, ситно нарязания магданоз, пресованата скилидка чесън, добре изстисканата от водата издълбана част на патладжаните, нарязана на ситно, смлян черен пипер (аз не слагам), рендосаните на ситно ренде морков и целина, и 2 ч. л. олио. Разбърква се добре.
С получената смес се напълват патладжанените лодки. Поставят се в тавичка, поливат се с останалата 1 ч. л. зехтин. Налива се малко вода (100 – 150 мл).

Пекат се в умерено загрята фурна. Ако се ползва кашкавал, се рендосва на едро и се поръсва отгоре няколко минути преди да се извадят от фурната.
При сервиране се поръсват със ситно нарязан магданоз.

Плънката може да се ползва и за напълване на тиквички, сорт „Патисон“, или обикновени, издълбани като патладжаните – на лодки, или чушки.
  
*   Сол не съм ползвала, освен за осоляването на патладжаните и издълбаната част. Рибата беше много солена, патладжанът и сърцевината бяха поели от солта, така че не беше необходимо допълнително осоляване на плънката.

Приятен апетит!



По идея от  източник

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

неделя, 14 януари 2018 г.

Конфитюр от киви


Ароматен, полезен, с много приятен леко кисел вкус – този конфитюр няма да ви остави безразлични!
Не ми е минавало и през ума за конфитюр от киви. По принцип предпочитам за употреба пресните плодове, но когато ги има в изобилие, пък и домашни, трябва да се търси начин да се запазят за по-дълго време, макар и обработени. Така стана и с кивито – донесоха ни 3 торби, раздавах насам-натам, ям почти всеки ден, но вече започнаха масово да зреят, доста поувехнаха и трябваше да търся начин да ги оползотворя. Не съм знаела че могат да се комбинират с толкова други плодове за приготвянето на мармалади, конфитюри и сладка; да се използват освен в смутита, плодови салати и в многообразие от сладкиши.
За този конфитюр естествено използвах най-малките и невзрачни плодове, които никой няма да яде, но тук намериха чудесно приложение.


Продукти
1,2 кг почистени плодове киви
0,500 кг захар
по желание: 4 – 5 зърна карамфил, 1 пръчка канела

Приготвяне
Плодовете се измиват добре и се обелват. Това става много лесно. В зависимост от големината им, се използва чаена или кафеена лъжичка, за предпочитане по-тънкостенна. На кивито се изрязват (или издълбават с лъжичката) двата края, лъжичката се пъхва с дъното нагоре под кожата и постепенно  се отлепва сърцевината. Ако плодът е голям, като се отлепи от едната страна, плодът се обръща от другия край, пак се пъхва лъжичката и така се обелва целия.





Нарязват се на парченца или филийки. Поставят се в тавата за варене и се поръсват равномерно със захарта. Покриват се и се оставят няколко часа на хладно място, за да пуснат сок. Понеже плодът е кисел, за предпочитане е да се ползва емайлиран съд.



След изтичане на определеното време, се прибавят карамфилчетата и канелената кора, разбърква се и се поставя на огъня да заври.
Вари се до готовност на умерен огън. Ако се ползва пръчка канела, тя се отстранява.
Готовият конфитюр се разпределя в затоплени бурканчета, които се затварят с капачки и се стерилизират 5 минути. Обръщат се с капачките надолу и се оставят да изстинат, след което се прибират.
Остава да му се насладим – с палачинки, мекици, филии; с кисело мляко или сметана като крем; за пълнеж на кифлички, торти и пр.

Приятен апетит!
 При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 5 януари 2018 г.

Усукана питка с кондензирано мляко


Това беше питката за Нова година. Кондензираното мляко купено преди време за незнайно къде забутана по папките рецепта, трябваше да се оползотвори преди да изтече срока на годност и понеже по една или друга причина не направих торта, намери място като експеримент (и то много успешен!) в направата на новогодишната питка. J


Продукти
600-650 г брашно
328 мл (350 г) кондензирано мляко Pilos 7,5 %
7 г суха мая
2 яйца и 1 белтък
1 ч. л. сол
2 ч. л. захар
5 с. л. олио

около 40 г масло за намазване на корите

За намазване на питката
1 жълтък
1 ч. л. олио
1 ч. л. вода (прясно мляко)

Семена за поръсване – сусам, лен, мак, слънчоглед

Приготвяне
Всички продукти трябва да са със стайна температура.
Брашното се пресява 3 пъти.
В купа се поставя половината от брашното, смесено със сухата мая, прави се кладенче и се добавят захарта, леко разбитите яйца и белтък, олиото и кондензираното мляко. Разбърква се (използвам ръчен миксер, бъркалките за тесто). Прибавя се още малко брашно и солта, разбърква се отново и постепенно се добавя от останалото брашно. Когато започне трудно да се бърка, се прехвърля върху добре набрашнен плот и се омесва хубаво, до получаването на меко, еластично тесто. Оформя се на топка и се поставя в намазнен съд, покрито, да втаса на топло до удвояване на обема.
Втасалото тесто се прехвърля върху леко набрашнен плот. Не се премесва повече, само се прегъва 2 – 3 пъти и се разрязва на 4 равни части. Всяка част се оформя на топка. Покриват се с кърпа и се оставят 10-тина минути.
Взима се първата оформена топка и се разточва на кора. (Разточих на кора с диаметър около 27 см, но го отчитам като грешка, защото по-късно, при усукването беше по-трудно оформянето.  Затова считам, че диаметърът трябва да е 35-40 см.)
Кората се прехвърля върху хартия за печене. Намазва се с 1/3 от маслото.
По същият начин се разточват още 2 кори и се намазват с масло. Четвъртата разточена кора не се намазва и се слага най-отгоре.
В средата ѝ се поставя чаша с отвора надолу и с лек натиск се отбелязва кръг. 

От този кръг, в посока към външния край , с остър нож или нож за пица се разрязва на 8 еднакви сектора.
Един от секторите се усуква няколко пъти, навива се на охлюв и се поставя върху отбелязания от чашата кръг.

Останалите 7 сектора по същия начин се усукват, навиват на охлюв и разпределят равномерно около средата на питката.

Така оформената питка се прехвърля с хартията за печене в тава с диаметър  25 см, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло място. 

Втасалата питка се намазва се с разбития с олиото и водата (прясното мляко) жълтък. Поръсва се със семена 

и се пече  в умерена  (около 170 градуса)  фурна. Тук всеки трябва да прецени по неговата си фурна. 
Пробва се с дървено шишче за готовност.
Ако започне бързо  да се зачервява отгоре, се поставя лист фолио, за да не прегори.
Изпечената питка, след като поизстине малко, се вади от тавата и се поставя върху скара. Покрива се с кърпа.
Приятен апетит!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

вторник, 26 декември 2017 г.

Конфитюр от круши и пресен джинджифил


Този конфитюр е за любителите на крушите и пикантният, леко лютив цитрусов привкус на пресния джинджифил.
Много харесвам пресния джинджифил и често го употребявам. Конфитюрът приготвих от последните домашни, вече презряващи круши. Много добре се съчетаха вкусовете и ароматите на съставките. Понеже крушите бяха много сладки, сложих малко захар /може би не трябваше и да слагам – и без това само аз ще го ям, тъй като няма други любители на джинджифила в семейството (поне за сега!)/.  Който обича по-сладко, или се ползват не толкова узрели круши, количеството на захарта трябва да се увеличи.

Продукти
1,3  кг круши (обелени, почистени, нарязани)
200 г захар (или на вкус)
1 лимон
100 г пресен джинджифил
пръчка канела (0,5 ч. л. на прах)
5-6 зърна карамфил

Приготвяне
Крушите се измиват, обелват, премахва се сърцевината и се нарязват на малки парченца. Поставят се в тавата за варене и се поръсват равномерно със захарта. Покриват се и се оставят няколко часа на хладно място, за да пуснат сок.
Прибавят се настърганата кора и сок на предварително много добре измитият лимон, обеления и настърган на ситно ренде джинджифил, канелата и карамфила. Всичко се смесва и се поставя на огъня да заври. Вари се до готовност на умерен огън.
Ако се ползва пръчка канела, тя се маха. Готовият конфитюр се разпределя в затоплени бурканчета, които се затварят с капачки и се стерилизират 5 минути. Обръщат се с капачките надолу и се оставят да изстинат, след което се прибират.

От това количество продукти се напълниха 3 бурканчета от майонеза.

Да ви е сладко!
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 22 декември 2017 г.

Яхния с картофи и сушени сини сливи


Ястията със сушени сини сливи отдавна трайно са се настанили в моята кухня:


Това е поредното предложение.


Продукти за 2 порции
500 г картофи
150 г сушени сини сливи
1 глава кромид лук  (стрък праз лук)
1 малък морков
парче целина

1 чаена лъжичка червен пипер
1 с. л. доматено пюре
1 пълна чаена лъжичка препечено брашно
сол
4—5 супени лъжици олио

Приготвяне
Сините сливи се измиват и  накисват предварително в студена вода. Ако са с костилки им е необходимо повече време, поне 2 – 3 часа, ако са без костилки достатъчно е и около половин час. В момента на пазара се продават доста меки и понеже ползвам такива без костилки, въобще не ги кисна предварително, а направо ги прибавям.
Ситно нарязаният лук и настърганите на едро ренде или нарязани на ситни кубчета морков и целина се задушават под капак  в сгорещеното олио. Като омекнат се поръсва с червения пипер, разбърква се и веднага се залива с гореща вода. Щом заври, се добавят обелените и нарязани на кубчета картофи и сините сливи. Ястието се посолява.
След като картофите и сините сливи омекнат, се прибавя доматеното пюре, размито заедно с брашното в  малко студена вода. Ври още 5 минути. Сосът трябва да бъде  умерено гъст.

Приятен апетит!


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

сряда, 20 декември 2017 г.

Каша със сирене



Лесна за приготвяне и вкусна!
Тази каша ни е спомен от баща ми. Били са 3 деца, рано са останали без майка и техният баща им я е правил. Бях доста малка, когато за пръв път я приготви и си спомням, че първо много се почудихме с майка ми, какво ще представлява, като у нас се готвеше само бяла пилешка каша. След това се уверихме във вкуса ѝ и от тогава се включи в менюто ни.

Продукти  
5-6 с.л. брашно
7–8 с.л. олио
1 ч.ч. сирене
60 г масло
1 ч. л. червен пипер

Приготвяне
Брашното се запържва в загрятото олио до бледо кремав цвят. Постепенно се добавя  гореща вода и се разрежда до желаната гъстота, като енергично и непрекъснато се разбърква с тел, за да не се образуват бучици, а да стане гладък сос. Ври на слаб огън 10-на минути – готова е когато избие мазнината на повърхността.
Прибавя се натрошеното сирене и се разбърква. Ако е необходимо се посолява и след 2-3 минути се отстранява от огъня.
Маслото се разтопява, преди да започне да се пържи се слага червения пипер, разбърква се и веднага се маха от огъня.

Кашата се сервира, като всяка порция се полива отгоре с по 1 ч.л. от запръжката.

Приятен апетит!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

вторник, 12 декември 2017 г.

Питка „Кубчета“



В интернет пространството тази питка я има  и с наименованията  „Питка „Хаос“, „Разхвърляна питка“. Приготвят я с различно тесто. Аз спазих продуктите и количеството по източника, от където взех рецептата, с малко изменения.
Интересна е с начина си на оформяне, в резултат на което се получава питка, която не се реже, а се отчупват вкусните хапки.

Продукти
500 г брашно + за доизмесване
150 мл прясно мляко
100 мл йогурт (кисело мляко)
1 яйце и 1 белтък
50 г масло (5 с. л. олио)
2 ч. л. захар
1 ч. л. сол
7 г суха мая (1 пакетче)

за намазване на слоевете – 80 г масло (олио)
за намазване на формата - 1 ч. л. олио 
за намазване на питката – 1 жълтък, 1 с. л. прясно мляко, 1 ч. л. олио
за поръсване - 2 с. л. семена (сусам, ленено, мак, слънчоглед)

Приготвяне
(Понеже в момента на приготвянето на питката не разполагах с масло, навсякъде го заместих с олио, но за да се откроят по-добре слоевете, е по-добре да се ползва масло).
В съд се налива топлото мляко, йогурта, половината от пресятото брашно, маята, яйцата (леко разбити), мекото масло (олиото),  захарта и солта. Прибавя се на части останалото брашно, замесва се меко, нелепнещо тесто, поставя се в намаслен съд, покрива се и се оставя на топло да втаса ( да увеличи обема си 2 – 3 пъти).
Втасалото тесто се разделя на 6 равни части (при мен се получиха по около 180 г всяка). Оформят се на топчета.
Разточва се първото топче на кръг около 20 – 25 см в диаметър. Намазва се с мекото масло (или олио). Върху него се слага другото разточено топче и също  се намазва. Така се с процедира и с другите топчета, като последната кора не се намазва, но се разточва малко по-голяма от другите, за да може да ги покрие (загърне), което ще улесни след това по-равномерното им разточване.
Така разточените кори се покриват с кърпа или стреч фолио и се оставят да престоят 15 – 20 минути. След това се разточват на една кора с диаметър 30 – 35 см. С помощта на остър нож или най-лесно с нож за пица се нарязват на ленти с ширина 2 см. Всяка лента се нарязва на квадрати – 2 см.

Тава с диаметър 25 см се намазва с мазнина или се поставя хартия за печене. Нахвърлят  се кубчетата, като първо се слагат тези, които са от края на кората, т. е. - не са с правилна форма. След това се поставят равните, еднаквите кубчета. Не се подреждат, просто се следи равномерно да са разпределени, за да не стане питката по-дебела от някоя страна.

Тавата се покрива с кърпа или стреч фолио се оставя тестото да втаса (увеличи обема си 2 пъти).

Жълтъкът се смесва с прясното мляко и олиото и се намазва втасалата питка. Поръсва се със семена.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса. Ако има опасност връхчетата на кубчетата да започнат да прегарят, отгоре се покрива с фолио.  Пече се до готовност.

Като леко поизстине , се изважда от тавата, поставя се върху скара и се покрива с кърпа, за да поомекне.


Приятен апетит!


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!